Много от трудностите, които преживяваме като възрастни – в партньорствата, в самооценката, в усещането за сигурност – имат корени в ранни емоционални преживявания. Една от най-влиятелните връзки е тази с майката. Не защото тя е „виновна“, а защото чрез нея за първи път сме усетили близост, грижа, отхвърляне или липса.
Когато отношенията с майката остават емоционално неразрешени, това често не се усеща директно като проблем „с нея“, а като повтарящи се вътрешни състояния, които се активират отново и отново в живота.
Какво означава връзката с майката да е емоционално незавършена
Емоционално незавършената връзка не означава конфликт, скандали или дистанция. Понякога тя е тиха, привидно спокойна, но вътре има:
-
неизказани нужди
-
непризната болка
-
задържани емоции
-
чувство, че нещо липсва
Човек може да поддържа добър контакт с майка си и въпреки това да носи вътрешна празнота или напрежение, което няма ясно обяснение.
Как ранните преживявания се пренасят в настоящето
В зряла възраст незавършената майчина тема често се проявява чрез:
Трудност да се отпуснеш в близост
Или се привързваш прекалено, или пазиш дистанция, без да го искаш.
Силна нужда от одобрение
Вътрешно усещане, че трябва да заслужиш любовта.
Проблеми с грижата за себе си
Даваш много, но трудно получаваш.
Страх от изоставяне
Дори при стабилни отношения има вътрешна тревожност.
Трудност да се довериш
Очакване, че подкрепата може да бъде оттеглена.
Когато си бил „доброто дете“
Много хора са пораснали с ролята на:
-
послушното дете
-
отговорното дете
-
силното дете
-
детето, което не създава проблеми
Тази роля често е била начин да се запази връзката с майката. По-късно обаче тя се превръща в автоматичен модел – поставяне на чуждите нужди пред своите, потискане на гняв, страх да се заявиш.
Лоялността, която пречи да пораснеш
Неразрешените отношения с майката често включват несъзнавана лоялност. Човек:
-
се страхува да живее по-добре
-
изпитва вина, когато е по-щастлив
-
задържа потенциала си
-
не си позволява лекота
Това не е избор, а дълбоко вътрешно усещане, че „ако се отделя, ще загубя връзката“.
Емоции, които не са имали място
В много семейства е нямало пространство за:
-
гняв
-
разочарование
-
тъга
-
несъгласие
Тези емоции не изчезват. Те се натрупват и по-късно се проявяват като:
-
вътрешно напрежение
-
самокритика
-
тревожност
-
трудност да поставяш граници
Как тялото пази историята
Незавършените емоционални връзки често се усещат телесно:
-
стягане в гърдите
-
тежест в стомаха
-
хронична умора
-
чувство за празнота
Тялото продължава да реагира, дори когато умът е „разбрал“.
Защо промяната не става с дистанция
Много хора се опитват да решат темата, като се дистанцират – физически или емоционално. Но вътрешната връзка остава активна. Истинската промяна не идва от бягство, а от вътрешно преработване и завършване.
Как изглежда вътрешното отделяне
Вътрешното отделяне не означава прекъсване на връзката. То означава:
-
да признаеш чувствата си
-
да си върнеш правото на избор
-
да се грижиш за себе си без вина
-
да застанеш в собствената си зрялост
Къде можеш да добавиш линк към комбинацията
„Ако разпознаваш тези вътрешни модели в себе си, можеш да разгледаш комбинацията Неразрешени проблеми с майката, като емоционална подкрепа в процеса на вътрешно отделяне и стабилизиране.“
Емоционална подкрепа при незавършени родителски теми
При работа с дълбоки емоционални модели често е нужна подкрепа, която действа меко и постепенно. Австралийските цветни есенции се използват като част от холистичен подход при:
-
емоционална несигурност
-
трудност в близостта
-
вина и лоялност
-
вътрешно напрежение
Кога е време да обърнеш внимание на тази тема
Ако:
-
повтаряш сходни модели в отношенията
-
чувстваш, че носиш чужди отговорности
-
трудно поставяш граници
-
имаш усещане, че не си напълно „в себе си“
това може да е знак, че незавършената майчина тема иска внимание и грижа.
Зрялост вместо вина
Израстването не означава да отхвърлиш родителите си. Означава да заемеш мястото си като възрастен човек – със свои избори, нужди и граници.
